Паркът

Метеорит не падна, макар че значително по-малко кълбо от пластмаса и кожа се приземи особено опасно близо, сякаш някой се беше опитал да уцели момичето, но не беше успял съвсем.
Малкото кълбо представляваше... какво пък - просто топка! Дошла от никъде измежду дърветата, сякаш наистина запланувана като капан.
Някъде съвсем наблизо, макар че това не можеше да се определи съвсем точно в тази гъста растителност, залая куче и се чуха недоволни детски викове. Вероятно кучето беше някое от големите, а детето беше твърде малко, за да го задържи. Ако някое семейство си играеше на топка с кучето... вероятно точно този бе предметът, който кучето искаше да си прибере.
Храстите се разместиха и заплахата започна да наближава малко по малко, сякаш се готвеше да скочи от там и да вземе топката... или да нападне момичето? За минута или две всичко като че ли застина, но после...
Не се появи куче, от онова място изскочи човек който се огледа бързо наляво и надясно, а жълтите му очи бързо забелязаха момичето и най-вече обстановката, а после и топката. Беше облечен като бизнесмен, но от бягането и криенето в храстите всичката му елегантност беше си отишла... цяло чудо бе, че още имаше шапка на главата си и вратовръзка на врата си... как ли се бяха задържали?
Кучето зад него отново залая, а след него се чу втори и трети лай. Той се намръщи и явно скръцна със зъби, после се втурна да тича, като по пътя си хвана и нея за ръката.
- Много съжалявам, обаче има реална опасност... да бъдете изядена от едно-две мили, красиви кучета с няколко реда зъби... трябва да скочим в езерото! - изобщо започна направо, без да й дава много шанс да се осъзнае.