- Започваме с експеримент 067.
- Има ли смисъл да продължаваме? Даже да се занимаваме с нея? Тя е само едно момиче...
- Това е без значение, дори и да е просто едно малко момиче или бебе. За това ни плащат и помагат децата ни да отидат в колеж.
„Гласове.”
...
„Тъмнина.”
...
„Студено е.”
Студено е тук, където се намираше. Чустваше глад, чустваше умора, чустваше се самотна... Мей се чустваше като последният оцелял от апокалипсис, докато не чу тези гласове. Звучаха далечни и непознати. Нямаше спомени как е попаднала тук, само по-стари, когато животът бе по-лесен и хубав. Помнеше топлата светлина на слънцето, помнеше приятелите си в училище и същевременно се чудеше дали това бяха истински спомени, защото й се струваха толкова стари.
„Какъв е този шум?”
Чуваше нещо странно. Много страннен звук, като от бор машина, но беше тъмно, нещо блокираше зрението й, с нещо бе завързана...
Болка. Топлината от собствената й кръв и...
.. И силният й писък в 5 часа сутринта. Поне толкова показваше часовникът на стената. Беше у дома.
- Беше сън... беше просто един сън.
„Сън, който се повтаряше всяка вечер.”
Нямаше представа дали този сън е просто сън или спомен от периода от времето в който нищо не помнеше, но нямаше и желание да разбере. Заради болката и чуствата, които изпитваше в този сън, това бе най-големият й страх. Хаята също се събуди веднага щом чу писъкът на стопанката си. Веднага се сгуши при нея и се опитваше да я успокой. Това накара Мей да се усмихне и да стане от леглото.
- Мисля, че съм гладна? Хая, ще ми правиш ли компания докато ни налея по една чаша мляко и... приготвя 1 кг бекон за закуска? – за отговор полу-котката получи от пумата си едно щастливо ръмжене и заедно се понесоха към кухнята.
След закуска и гледане на глупави сутрешни блокове, Накамура бе отишла да види пощата си за нещо ново. Повечето пликове съдържаха сметки за ток и вода, което я направи леко недоволна. Полицията скоро не е искала помоща й, всякаш са я забравили или просто я отбягват. Това я накара да се ядоса леко, но после се успокои, като си правеше плана как днес ще отиде до районното и ще отиде направо при началникът. Може да го поизмъчи малко, но всичко е с целта да си намери работа. Замисляше се също напоследък да започне работа като ловец на глави. Плаща се добре, пък и в последните 2 години от както се бе нанесла в тази къщурка се кани да се изнесе от тук, но уви никога не се случва.
~след 30 минути~
- Хая, излизам! Стой тук и пази!!! – викна Мей докато отваряше вратата, но се спря на мигът, когато видя верният й домашен любимец да захапва кракът й – Nya? Да не си посмяла! Ще се върна до обяд, ти стой тук и... гледай Анимал Планет докато ме няма! И без това този канал за теб е като порно за човек! Възползвай се докато ме няма!
Индекс 
Вто Апр 24, 2012 8:05 pm by 
Календар
